„Една от големите радости на нашия фестивал е сътрудничеството ни с живи композитори. Първата творба, която изпълнихме още в началото на нашето приключение в Ковачевица, беше „Родопа“ на Добринка Табакова. Оттогава работим с Добринка Табакова ежегодно. Представяме и български премиери на камерни творби на живи композитори от цял свят, сред които Аманда Харбърг и Джеси Монгомъри (и двете от Съединените щати). През 2023 г. възложихме създаването на изцяло нова творба – клавирния квинтет „Каменна следа“ от Добринка Табакова, чиято световна премиера се състоя в Епископската базилика на Филипопол като специално събитие по случай петото издание на нашия фестивал. През 2024 г. утроихме усилията си и направихме премиери на още три специално създадени за нас произведения от българските композитори Петър Керкелов, Лора Ал-Ахмад и Светлин Христов. Намерението ни е да продължим тези сътрудничества, тъй като те се превърнаха в съществена част от фестивала.“
- Лора Чекоратова
“Вдъхновение за тази творба са изящните мозайки в Епископската базилика в Пловдив. Двата етажа от геометрични фигури, птици и изображения закодирани с древната символика, откриха цял свят, в подготовката ми за композирането на този пиано квинтет. Основните материали и елементи са били вдъхновение за редица мои творби – от вода (реки, морета), до метал, дърво и сега камък. Тази първична същност е пренесена в структурата на четирите сляти части на произведението, където издръжливостта на камъка и способността му да пренася послания през вековете определят формата на произведението.
Първата част - Изваян във времето - е заредена с радостна и нестихваща енергия, като неудържим часовник, чиито стрелки издълбават послания с всяка секунда. Тази почти физическа алегория на оформяне на камъка се преобръща във втората част - Следа. Тук регулярността на темпото и регистъра се разтапят, разгръщайки се във вълни от непредвидими, но понякога познати теми. Появяват се проблясъци и от чутите преди акорди, но тук, те са представени в контекста на органичен материал – музикални теми които имитират птичи песни или звуци вдъхновени от природата. Експресивен хорал е плавният мост към последната част - Тесери/Изваяни в камъка. Тема в неравномерен и непредсказуем ритъм градивно се открива и води до финалната кода, която вплита и преосмисля някои от основните теми на произведението.
Цифровата символика е част от изграждането на материала на този квинтет- древните мозайки са богати на този секретен език и съм благодарна на родителите си, особено на изследванията на баща ми по тази тема, което запали любопитство ми и се превърна в съществена част от процеса на композиране.”
- Добринка Табакова
... и после звънна цялото пространство ...
Мелодии и вибрации за камерен ансамбъл и електроника
Живея сега, но земните ми крачки попадат по стъпките на милиони отлетели души, живели някога тук. Стъпката е начин на придвижване, но също така пресечна точка между човешкото тяло и планетата.
Не знам дали влудяващата жега в лятна Ковачевица ме понесе в състояние на делириум или вдъхновение, но усетих със стъпалата си мелодиите на мнозината, обитавали това пространство преди нас. Появиха се пред мен като парченца счупено огледало – съдържащи и същевременно прикриващи части от миналото. Скритото – обвито в мистерия, неясно, непознато, завинаги изгубено – се разтвори, за да се прояви в неизживян спомен – вибрации от недовършени песни. Споделям с вас тези подслушани светли песни, извлечени от тъмносиньото на забравата.
Стъпвайки по пулсиращата земя, превърнал се в камертон на несъществуващи гласове, си спомних един стих на Емили Дикинсън – … then space began to toll … / … и после звънна цялото пространство… И наистина, пространството около мен зазвъня. А сега е ваш ред да вибрирате с него.
Посвещавам тази творба на моята спътница в живота Анатолѝ.
- Петър Керкелов
Сред хълмовете на тайнствените Родопи живяла девойка. Красотата и невинността я увлекли по път, от който не можела да се отклони – в танц, за чиято природа не се досещала.
Клавирният квинтет “Доста” проследява драматичната съдба на Доста – млада жена от Ковачевица, безмилостно убита през първата половина на ХХ век. Пиесата е вдъхновена от устни разкази на жителите на Ковачевица и от книгата „Къща отвъд света“ на Георги Данаилов, заселил се тук. Сред темите й са духовността на българката – честна и лоялна, умна и красива; неумолимостта на българската действителност и мистериозната сила на майчината клетва. Героите съществуват на кръстопът между мит и реалност. Атмосферата на миналото прозвучава в специалните звукови ефекти на пианото, струнните инструменти и вятърните камбанки. Доста е повече от конкретно момиче с печална участ. Тя е носител на историята, духа и магията на Западните Родопи от първата половина на миналия век. Музиката ни пренася в далечен свят, който завинаги остава в сърцата ни. Съдбата на Доста е легенда, в която много жени ще чуят ехото на собствения си живот.
- Лора Ал-Ахмад
"По пътеката на сънищата" за мецосопран, кларинет и клавирно трио е творба, вдъхновена от шест стихотворения на японските поетеси Оно но Комачи (825-900) и Изуми Шикибу (976-1030). В стиховете им се преплитат любов, философия, религия, страдание – цели светове от чувства, побрани в няколко кратки фрази. Музиката предава тези емоции през субективното ми усещане – със съвременни композиционни техники и мотиви от японския и българския фолклор.
- Светлин Христов